Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
7.01.2024 г., 10:35 ч.  

Oбич, за която да умреш 

  Поезия » Пейзажна
128 3 7

Очаква с трепет старият квартал
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.

 

На пролет се преструва и комай,
омръзна му калта на тази зима,
мъглата – сива и необозрима,
и вятър болен – свил се на кравай,

 

там в тъжните, подсмърчащи улуци,
изплакали греха на този свят,
а дните ревматичните болят,
от мъка криви, озлобени, куци.

 

Но зная, че в студена ясна нощ,
ще се открехнат тихо Твойте двери
и всеки свойто чудо ще намери,
пречистен ще е в снежния разкош,

 

градът. И ще си спомни пак кварталът,
как въздухът искри студен и свеж
щом с обич, за която да умреш,
ръцете на снежеца го погалят...  

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??