Oбич, за която да умреш
Очаква с трепет старият квартал
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.
На пролет се преструва и комай,
омръзна му калта на тази зима,
мъглата – сива и необозрима,
и вятър болен – свил се на кравай,
там в тъжните, подсмърчащи улуци,
изплакали греха на този свят,
а дните ревматичните болят,
от мъка криви, озлобени, куци.
Но зная, че в студена ясна нощ,
ще се открехнат тихо Твойте двери
и всеки свойто чудо ще намери,
пречистен ще е в снежния разкош,
градът. И ще си спомни пак кварталът,
как въздухът искри студен и свеж
щом с обич, за която да умреш,
ръцете на снежеца го погалят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
