Очаква с трепет старият квартал
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.
На пролет се преструва и комай,
омръзна му калта на тази зима,
мъглата – сива и необозрима,
и вятър болен – свил се на кравай,
там в тъжните, подсмърчащи улуци,
изплакали греха на този свят,
а дните ревматичните болят,
от мъка криви, озлобени, куци. ...