Обича, колко неприлично...
В бетонните души на дните
отекват клаксони, гълчава,
в панелни нощи тежко спите,
сънят ви спомен не оставя.
Молитвата във чалга ритъм,
Мамону е за чест и слава.
Живеете. Защо, се питам?
Защо не съм и аз такава?
Родих се странна и различна.
И чувах: Вижте я каква е!
Обича, колко неприлично,
и смелост има – да мечтае...
Душата ми одрипавяла,
отъпкана от зли копита,
възкръсва – лястовица бяла.
И пак към слънцето полита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
