Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
7.08.2018 г., 8:46 ч.

Обича, колко неприлично... 

  Поезия » Друга
682 17 28

В бетонните души на дните
отекват клаксони, гълчава,
в панелни нощи тежко спите,
сънят ви спомен не оставя.

 

Молитвата във чалга ритъм,
Мамону е за чест и слава.
Живеете. Защо, се питам?
Защо не съм и аз такава?

 

Родих се странна и различна.
И чувах: Вижте я каква е!
Обича, колко неприлично,
и смелост има – да мечтае...

 

Душата ми одрипавяла,
отъпкана от зли копита,
възкръсва – лястовица бяла.
И пак към слънцето полита.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че ти е харесал, Влади!
  • Прекрасен финал:
    "Душата ми одрипавяла,
    отъпкана от зли копита,
    възкръсва – лястовица бяла.
    И пак към слънцето полита."

    Поздравявам те сърдечно за този толкова искрен стих, Наде!
  • Магьоснице!!!
  • Толкова съм странна, че всички ми изглеждат странни!...
    ---
    Прекрасно се вписваш в глада на божественото!
  • Дани, Кате, Доче, Люси, безкрайно много ме радвате, приятели! Благодаря! Прудавъ съ, туй дет съ реклъмира,
    пък язе ич, да знайш не съм тъкава!
    Ма ут гардженце, се си немам мира,
    и удъртех, ма лудосттъ устава!
  • Чудесен стих
  • Ни тъ йе срам! Сига пък ша обичаш!
    Убичаш май на бяла гарга да съ праиш.
    Рикламъ е се да си неприлична,
    чи да тъ кацат разни пучитатели
  • Удоволствие е да се четат такива стихове! Финалът е чудесен.
  • Поздравления за хубавата творба, Наде!
  • Възхита изпитвам от думите ти, Наде!
    Родих се странна и различна.
    И чувах: Вижте я каква е!
    Обича, колко неприлично,
    и смелост има – да мечтае...

    Душата ми одрипавяла,
    отъпкана от зли копита,
    възкръсва – лястовица бяла.
    И пак към слънцето полита.
  • Марийче, аз не се възприемам така. Мога само да ти благодаря и да те прегърна.
  • С първите твои стихове, прочетени от мен, аз не очаквах в твое лице да видя изгряваща. поетична звезда и сега разбирам, за мой срам почти от професионална гледна точка, че съм се лъгала. За това сега ти казвам едно голямо браво с цялото си възхищение, Наденце!
  • Благодаря, Водичке,Теис! Ох, Иржи, каква звезда съм аз? "Обличам" чувствата в думи, "изливам" ги и ми олеква. Това е.
  • Ех,Наде,думи нямам!Висока звезда си и нямам право да те оценявам,освен да ти се възхищавам!!!А ти обичай,колкото си искаш!!
  • Дано лети и да пребъде,
    че да докосне светлината...
    И ако свише й отсъдят -
    живот да върне на земята....
    Усмивки и почитания за таланта ти, Надежда!
    Хубава вечер!
  • Странна и различна! Остани си такава, Наде.
  • Благодаря,Милко!
  • Благодаря,Роси!
  • Браво!
  • Благодаря, сенсей!
  • Неприлично... Не му/й прилича... Човек иска полет, дават му пешеходна пътека и регулировчик...
    Хубаво... Стихотворението, не ситуацията...
  • Благодаря, приятели!
  • Мечтите трасират бъдещето, а любовта го осмиля. Харесах много!
  • Мечтай, Момиче!
    Мечтай!!!
  • Още един стих... от твоите...
  • ооо, страхотно. Силен край...разтърсващ. Благодаря
  • И аз съм с теб! Какви са рими! Какви са красоти!
  • В различните ми е Надеждата! Лети,лястовичке бяла!
Предложения
: ??:??