16.08.2007 г., 14:47

Обичах те,,,

1.5K 1 3
Обичах те,
от всичко се отрекох
аз за теб.
Загърбих майка и баща,
и дом,
погубвах се за теб,
и молех те да ме обичаш.
Захвърлих аз душата си
на вятъра,
и приживе се аз погребах,
надежди аз таях,
че може би с мен си истински.
По улиците скитах без посока,
но ти не спря до мен,
поглеждах плахо с надежда,
в лицата непознати да открия теб.
И просех обич, нe пари,
и молех нежност,
унижавах се дори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Насила можеш да вземеш,но не и да дадеш." Гледай напред и скоро ще дойде истинската взаимна любов!
  • За любов се бориш , а не просиш, не загърбвай хората ,които обичаш,давай ,Вале , НАПРЕД, нека те води слънцето и звездите , по тях се равнявай. Чакам и от теб слънчев стих, без страдание.
  • Валя,тъжно е!
    Прегръщам те мила!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...