16.08.2007 г., 14:47

Обичах те,,,

1.5K 1 3
Обичах те,
от всичко се отрекох
аз за теб.
Загърбих майка и баща,
и дом,
погубвах се за теб,
и молех те да ме обичаш.
Захвърлих аз душата си
на вятъра,
и приживе се аз погребах,
надежди аз таях,
че може би с мен си истински.
По улиците скитах без посока,
но ти не спря до мен,
поглеждах плахо с надежда,
в лицата непознати да открия теб.
И просех обич, нe пари,
и молех нежност,
унижавах се дори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Насила можеш да вземеш,но не и да дадеш." Гледай напред и скоро ще дойде истинската взаимна любов!
  • За любов се бориш , а не просиш, не загърбвай хората ,които обичаш,давай ,Вале , НАПРЕД, нека те води слънцето и звездите , по тях се равнявай. Чакам и от теб слънчев стих, без страдание.
  • Валя,тъжно е!
    Прегръщам те мила!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...