Обичах те, докато друг ти обичаше
И в мъглите си сляпо прелитаме.
Обичах те, докато друг ти обичаше.
А днес, разбъркани, в цветове панаирни,
бихме си тръгнали и преди да се имаме.
А ти все тьй сънуваш, че сме някъде
и мислиш още, че в косите ми е вятърът.
А аз не съм принцеса, вече съм тази,
която всичко изхвърли и кристални пантофки не пази,
и ако събрал си тиквите, за да ме чакаш в полунощ,
помни как аз те чаках всички предишни мигове,
удавена, в подарения от теб на друг разкош.
И след косите ми помахай на спирката.
С теб бяхме зрители как впепели се, каквото уж щяхме да имаме.
Но след тази прожекция целувка няма.
Усмихваше ме дълго, докато чуждо бе сърцето ти,
днес отлетях да искам другаде невъзможности пропиляни.
15.04.2009г.
гр. Пловдив
Вдъхновено от Миленита и "Няма"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
