И в мъглите си сляпо прелитаме.
Обичах те, докато друг ти обичаше.
А днес, разбъркани, в цветове панаирни,
бихме си тръгнали и преди да се имаме.
А ти все тьй сънуваш, че сме някъде
и мислиш още, че в косите ми е вятърът.
А аз не съм принцеса, вече съм тази,
която всичко изхвърли и кристални пантофки не пази,
и ако събрал си тиквите, за да ме чакаш в полунощ,
помни как аз те чаках всички предишни мигове,
удавена, в подарения от теб на друг разкош.
И след косите ми помахай на спирката. ...