Обичай ме,
когато съм ти жаждата -
безгрижна, нежна, неправдоподобна,
разпалена, наивна, разпиляна
и неприлично влюбена в простора.
Обичай ме
неистово, когато
не ми остава воля или сили
да събера отломки от душата си
и в утрешния ден да те поискам.
Обичай ме,
обичай ме невинно,
тъй както синевата люби птиците,
когато цъфне пролет във очите ми.
Тогава съм разлистена и истинска.
Обичай ме,
когато аз съм птицата,
разперила крилете си за полет.
Когато съм болезнено неистова
и споря с Бог за нещо много свое.
Обичай ме,
обичай ме такава -
неподозираща, че има други пътища,
невярваща, че може да те няма.
Обичай ме с вселенската ми другост!
Обичай ме,
по всичките причини,
дори по тези, дето ме отричат.
Каквато и да съм.
Неканонично.
Обичай ме докрай, за да ме има!
© Бистра Малинова Всички права запазени