Обичай ме, когато не вали
Прегръщай ме когато не вали,
когато облаците са ефирно бели,
дори и зиме в ледените дни,
във образа ми цял обвит в дантели.
Зад старата поскърцваща врата,
където топлината се въздига,
прегръщай ме, дори и в пепелта
да няма въгленче, което да намига.
Обичай ме, когато не вали -
тъгата от дъжда във мен пропива,
дори и да изгреят сто дъги,
след сълзите оставам мълчалива.
Обичай ме сега, когато Зевс
не удря с гръм и мълнии земята.
Не знам дали ще има утре, ала днес
не връщай милостта на съдбината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
