Обичай ме, когато не вали
Прегръщай ме когато не вали,
когато облаците са ефирно бели,
дори и зиме в ледените дни,
във образа ми цял обвит в дантели.
Зад старата поскърцваща врата,
където топлината се въздига,
прегръщай ме, дори и в пепелта
да няма въгленче, което да намига.
Обичай ме, когато не вали -
тъгата от дъжда във мен пропива,
дори и да изгреят сто дъги,
след сълзите оставам мълчалива.
Обичай ме сега, когато Зевс
не удря с гръм и мълнии земята.
Не знам дали ще има утре, ала днес
не връщай милостта на съдбината.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
