10.02.2008 г., 10:48

Обичай ме! По малко ме обичай!

974 0 12

Обичай ме! По малко ме обичай!
Не ме засипвай с думи! Спри!
Душата ми е крехка като птиче,
изплашиш ли го, то ще отлети.

 

Помилвай ме със топлата си длан.
Понякога единствено това ми стига.
Очите ти... очите парят с нежен плам,
света пред мен разтварят като книга.

 

Обичай ме! По малко ме обичай!
Нека заедно в нощта да помълчим.
Докосвай ме! Душата ми е птица.
Но сърцето?! То не може да лети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От всичко прочетено до момента лъха,невероятна нежност и чувственост,която докосва!Стиховете ти са живи и въздействащи-истински човешки!Поздрав!
  • Копнежно!
  • Поздравления!!!Хареса ми!
  • "Докосвай ме! Душата ми е птица.
    Но сърцето?! То не може да лети."
    Сърцето може само да тупти, а ритъмът често е определян от обичта (която даваме и получаваме). Когато обичта е задушаваща, може да се получи аритмия...
    Хареса ми идеята! Поздрав за стиха, Сияна!
  • Много красив стих, много!
    ухае на нежност и любов.
    с обич, Сияна.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...