10.02.2008 г., 10:48

Обичай ме! По малко ме обичай!

976 0 12

Обичай ме! По малко ме обичай!
Не ме засипвай с думи! Спри!
Душата ми е крехка като птиче,
изплашиш ли го, то ще отлети.

 

Помилвай ме със топлата си длан.
Понякога единствено това ми стига.
Очите ти... очите парят с нежен плам,
света пред мен разтварят като книга.

 

Обичай ме! По малко ме обичай!
Нека заедно в нощта да помълчим.
Докосвай ме! Душата ми е птица.
Но сърцето?! То не може да лети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От всичко прочетено до момента лъха,невероятна нежност и чувственост,която докосва!Стиховете ти са живи и въздействащи-истински човешки!Поздрав!
  • Копнежно!
  • Поздравления!!!Хареса ми!
  • "Докосвай ме! Душата ми е птица.
    Но сърцето?! То не може да лети."
    Сърцето може само да тупти, а ритъмът често е определян от обичта (която даваме и получаваме). Когато обичта е задушаваща, може да се получи аритмия...
    Хареса ми идеята! Поздрав за стиха, Сияна!
  • Много красив стих, много!
    ухае на нежност и любов.
    с обич, Сияна.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...