Feb 10, 2008, 10:48 AM

Обичай ме! По малко ме обичай!

  Poetry » Love
973 0 12

Обичай ме! По малко ме обичай!
Не ме засипвай с думи! Спри!
Душата ми е крехка като птиче,
изплашиш ли го, то ще отлети.

 

Помилвай ме със топлата си длан.
Понякога единствено това ми стига.
Очите ти... очите парят с нежен плам,
света пред мен разтварят като книга.

 

Обичай ме! По малко ме обичай!
Нека заедно в нощта да помълчим.
Докосвай ме! Душата ми е птица.
Но сърцето?! То не може да лети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • От всичко прочетено до момента лъха,невероятна нежност и чувственост,която докосва!Стиховете ти са живи и въздействащи-истински човешки!Поздрав!
  • Копнежно!
  • Поздравления!!!Хареса ми!
  • "Докосвай ме! Душата ми е птица.
    Но сърцето?! То не може да лети."
    Сърцето може само да тупти, а ритъмът често е определян от обичта (която даваме и получаваме). Когато обичта е задушаваща, може да се получи аритмия...
    Хареса ми идеята! Поздрав за стиха, Сияна!
  • Много красив стих, много!
    ухае на нежност и любов.
    с обич, Сияна.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...