Обичай ме такава
Не съм аз храм молитвен в който,
ще влезеш със сключени смирено ръце.
Не съм аз шлагер лесен който,
ще запееш бързо, ала без сърце.
Не съм и вода ненапита, с която
жажда дълга, сладко, сладко ще утолиш.
Не съм утеха милостива която,
само, само с поглед бегъл ще дариш.
Не съм спокойствие желано,
с което вечер кротко, кротко ще заспиш...
Но...
Когато се влюбя, съм росна трева лековита,
в която зората изгрява покорно във плен.
Когато обичам, всяка фибра вибрира
и пулсира възторжено вътре във мен.
Когато съм с тебе, политвам и те отвличам
във любовно-омайни, вълшебни гори.
Когато те искам, времето спирам
и рисувам пъстроцветни искрящи дъги.
Когато съм твоя, съм изгряващо слънце,
пленяващо дивна, като сбъдната съкровена мечта.
Ако ти ме обичаш, обичаш, обичаш-
вземи ме, вземи ме, вземи ме - тук, тук и сега!
2. 11. 2015 г.
© Таня Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ето за тази честност говоря и аз, Таня!
Прекрасни стихове! Поздрави! -
Прекрасно послание написано от Истинската любов! Поздрави!
-
Гласът на любовта! Благодаря, Василена!
-
Много вълнуващо откровение,езикът е богат и изразните средства усилват въздействието върху читателя. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се, че ви харесва, момичета!
Благодаря!