Какво за мен си ти, България!?
Една земя от слънцето по-жива,
от ласките на любимия по-красива,
от въздуха по-необходима,
от водата по-животворна,
от хляба по-безсмъртна,
от чистота на изгрева по-изконна!
Какво за мен си ти, България!?
Една земя съхранила и до днес,
верността на своята древна Гергана
и мелодията на чародееца Орфей,
обаятелния подвиг на Райна Княгиня,
и величието на един свят Апостол,
мита за хубава Яна и Балканджи Йово
и гениалността на бунтовника Ботев!
Какво за мен си ти, България!?
Една земя на славни, горди планини,
на сладководни, буйни песенни реки,
на вълшебни, бистри рилски езера,
на приказни, казанлъшки уханни рози,
на древен, обичлив героичен народ!
Какво за мен си ти, България!?
Една земя безсмъртна като Жар-птица,
като звездичка ярка в небосвода,
бял олтар от нетленна светлина,
сърцето ми дарил със слънчеви крила,
малък остров сред безкраен океан,
който аз обичам и няма  да предам.