19.02.2008 г., 23:00

Обичам старите филми ( война )

695 0 3
Обичам старите филми,
тъжни, наивни и прашни.
Жестоко приличат на мен,
с героини безстрашни...

Сърцата си хванали в двете ръце,
с вдигнати фусти, поли до коляно,
с почерняло от болка и сълзи лице,
със същество в реалност обляно.

Разровили сухата пръст,
с надежда за стръкче трева,
забравили всякаква мъст,
дишат, живеят, обичат - едва.

И моят любим замина на война.
С кого да воюва? Не зная, но
бе отдавна, не помня даже кога,
след него светът ми посърна...

А бяла съм. Като теменуга в мъгла.
И чакам... и помня... и плача...
Да свърши тази война. И тая тъга.
Да видя силуета му в здрача...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да...впечатлена съм ...много!
    с обич, Съни.
  • Много мило. Искрено ти благодаря за хубавите думи
  • Много истински стих, усетих болката...

    Пожелавам ти от сърце силуета на любимия човек да да застане пред теб, по-скоро... Не знам дали това с войната е свързано точно с теб, но много въздействащо си го написала...

    Поздрав миличка!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....