Обичам старите филми ( война )
тъжни, наивни и прашни.
Жестоко приличат на мен,
с героини безстрашни...
Сърцата си хванали в двете ръце,
с вдигнати фусти, поли до коляно,
с почерняло от болка и сълзи лице,
със същество в реалност обляно.
Разровили сухата пръст,
с надежда за стръкче трева,
забравили всякаква мъст,
дишат, живеят, обичат - едва.
И моят любим замина на война.
С кого да воюва? Не зная, но
бе отдавна, не помня даже кога,
след него светът ми посърна...
А бяла съм. Като теменуга в мъгла.
И чакам... и помня... и плача...
Да свърши тази война. И тая тъга.
Да видя силуета му в здрача...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
