Обичам старите филми,
тъжни, наивни и прашни.
Жестоко приличат на мен,
с героини безстрашни...
Сърцата си хванали в двете ръце,
с вдигнати фусти, поли до коляно,
с почерняло от болка и сълзи лице,
със същество в реалност обляно.
Разровили сухата пръст,
с надежда за стръкче трева,
забравили всякаква мъст,
дишат, живеят, обичат - едва. ...