Feb 19, 2008, 11:00 PM

Обичам старите филми ( война )

  Poetry » Love
696 0 3
Обичам старите филми,
тъжни, наивни и прашни.
Жестоко приличат на мен,
с героини безстрашни...

Сърцата си хванали в двете ръце,
с вдигнати фусти, поли до коляно,
с почерняло от болка и сълзи лице,
със същество в реалност обляно.

Разровили сухата пръст,
с надежда за стръкче трева,
забравили всякаква мъст,
дишат, живеят, обичат - едва.

И моят любим замина на война.
С кого да воюва? Не зная, но
бе отдавна, не помня даже кога,
след него светът ми посърна...

А бяла съм. Като теменуга в мъгла.
И чакам... и помня... и плача...
Да свърши тази война. И тая тъга.
Да видя силуета му в здрача...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да...впечатлена съм ...много!
    с обич, Съни.
  • Много мило. Искрено ти благодаря за хубавите думи
  • Много истински стих, усетих болката...

    Пожелавам ти от сърце силуета на любимия човек да да застане пред теб, по-скоро... Не знам дали това с войната е свързано точно с теб, но много въздействащо си го написала...

    Поздрав миличка!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...