По случай празника Свети Валентин, посвещавам това стихотворение на моя приятел. Благодаря ти, че си най-внимателното и добро момче, което съм срещала в живота си!

Моето сладко момче...

Погледът му е като на дете...

Блести по-ярко от най-красивата звезда,

когато ме прегърне, разтреперва моята душа.

Толкова е трудно на някой днес да се довериш

и така е скъпо сърцето си да му повериш.

Някъде бях чула, че когато гълъбът умира,

той полета си в някоя скала спира...

Не било шега, хората са прави, че има съдба

и тя превръща в мираж скалата на гълъба.

Не било шега, хубаво било да имаш до себе си опора,

Не било шега, че от любов няма умора!

И така, Мишле, мога да продължа страници да ти говоря.

Да ти редя рими, да разсъждавам и да споря... :р

Но най-важното мога да ти кажа с прости думи...

Обичам си те, сладко момче,

и ти Благодаря, че даде нов шанс за живот на моето сърце!