4.09.2007 г., 22:21

Обичам те!

1.4K 0 4
Тъга.
Сълза.
Несбъдната мечта.
Море.
Небе.
Едно дете...
Падат листа.
Капе дъжда.
А мечтата отлита,
остава в съня.
До мен си ти,
но толкова далече.
Животът ни,
животът си отива вече.
-Ще ме обичаш ли и след смъртта?
-Ще останем ли завинаги деца?
Мрак, студенина покри ни,
но шепна още твойто име.
-Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...