Sep 4, 2007, 10:21 PM

Обичам те!

  Poetry
1.4K 0 4
Тъга.
Сълза.
Несбъдната мечта.
Море.
Небе.
Едно дете...
Падат листа.
Капе дъжда.
А мечтата отлита,
остава в съня.
До мен си ти,
но толкова далече.
Животът ни,
животът си отива вече.
-Ще ме обичаш ли и след смъртта?
-Ще останем ли завинаги деца?
Мрак, студенина покри ни,
но шепна още твойто име.
-Обичам те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...