22.03.2008 г., 17:18

Обичам те

926 0 2
 

Обичам те,

но защо е толкова сложно?

Обичам те!

И към пропастта се втурвам.

Нима да обичаш е толкова сложно?

Обичам те!

И в пропастта политам...

 

 

Обичам те,

а усещам, че вехна.

Обичам те!

А не мога да те имам...

Нима да обичаш, значи да се нараняваш?

Обичам те!

И за теб умирам...

 

 

Обичам те,

но защо не съм щастлива?

Обичам те!

И сърцето ми друг не открива.

Нима да обичаш е по-зле, отколкото да не обичаш?

Обичам те!

Просто искам и ти да ме обичаш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта, и то тази - споделената, истинската, - е всичко, от което се нуждаем! Тя ни кара да се усмихваме, дори когато ни се плаче; да се смеем, дори когато не виждаме изход!
    Поздрави за стиха! Великолепен е!
  • хареса ми много, но и много ме натъжи. Може би, защото съм в някакво такова положение и това допринася за силното въздействие на стиха ти.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...