Обичам те
Небе, звезди и луна.
Мрак, тайнственост и красота.
Пясъкът е вече изстинал,
сякаш калено сърце,
самотно, изгубено... наранено...
Вятърът, и той студен,
прогонва злите мисли в мен.
Морето се бунтува
и сърцето вече не ще да чува.
Крещя в тъмнината:
"Обичам те, искам те до мен!"
Очаквам с нетърпение този ден.
Сякаш в огледало те виждам -
твоето лице, твоят нежен поглед...
Зад луната ли се скри
или просто мираж
пред мен се появи?
Безброй звезди блестят,
сякаш кадри от моето сърце...
Един незабравим спомен беше и това:
****
Бряг, море и вълни...
Пясък, вода и мечти...
Стоим двама - аз и ти,
замълчани и омаяни,
без думи - онемели,
две души сме слели.
Две ръце преплели,
две сърца в едно туптят,
радват се, бушуват и тъжат!
*****
Кога ли ще се върна
да те видя пак?
Обещавам, няма да излитам,
без теб не искам да се скитам!
Мрак, тайнственост и красота.
Пясъкът е вече изстинал,
сякаш калено сърце,
самотно, изгубено... наранено...
Вятърът, и той студен,
прогонва злите мисли в мен.
Морето се бунтува
и сърцето вече не ще да чува.
Крещя в тъмнината:
"Обичам те, искам те до мен!"
Очаквам с нетърпение този ден.
Сякаш в огледало те виждам -
твоето лице, твоят нежен поглед...
Зад луната ли се скри
или просто мираж
пред мен се появи?
Безброй звезди блестят,
сякаш кадри от моето сърце...
Един незабравим спомен беше и това:
****
Бряг, море и вълни...
Пясък, вода и мечти...
Стоим двама - аз и ти,
замълчани и омаяни,
без думи - онемели,
две души сме слели.
Две ръце преплели,
две сърца в едно туптят,
радват се, бушуват и тъжат!
*****
Кога ли ще се върна
да те видя пак?
Обещавам, няма да излитам,
без теб не искам да се скитам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Димитрова Всички права запазени
