Обичам те
Небе, звезди и луна.
Мрак, тайнственост и красота.
Пясъкът е вече изстинал,
сякаш калено сърце,
самотно, изгубено... наранено...
Вятърът, и той студен,
прогонва злите мисли в мен.
Морето се бунтува
и сърцето вече не ще да чува.
Крещя в тъмнината:
"Обичам те, искам те до мен!"
Очаквам с нетърпение този ден.
Сякаш в огледало те виждам -
твоето лице, твоят нежен поглед...
Зад луната ли се скри
или просто мираж
пред мен се появи?
Безброй звезди блестят,
сякаш кадри от моето сърце...
Един незабравим спомен беше и това:
****
Бряг, море и вълни...
Пясък, вода и мечти...
Стоим двама - аз и ти,
замълчани и омаяни,
без думи - онемели,
две души сме слели.
Две ръце преплели,
две сърца в едно туптят,
радват се, бушуват и тъжат!
*****
Кога ли ще се върна
да те видя пак?
Обещавам, няма да излитам,
без теб не искам да се скитам!
Мрак, тайнственост и красота.
Пясъкът е вече изстинал,
сякаш калено сърце,
самотно, изгубено... наранено...
Вятърът, и той студен,
прогонва злите мисли в мен.
Морето се бунтува
и сърцето вече не ще да чува.
Крещя в тъмнината:
"Обичам те, искам те до мен!"
Очаквам с нетърпение този ден.
Сякаш в огледало те виждам -
твоето лице, твоят нежен поглед...
Зад луната ли се скри
или просто мираж
пред мен се появи?
Безброй звезди блестят,
сякаш кадри от моето сърце...
Един незабравим спомен беше и това:
****
Бряг, море и вълни...
Пясък, вода и мечти...
Стоим двама - аз и ти,
замълчани и омаяни,
без думи - онемели,
две души сме слели.
Две ръце преплели,
две сърца в едно туптят,
радват се, бушуват и тъжат!
*****
Кога ли ще се върна
да те видя пак?
Обещавам, няма да излитам,
без теб не искам да се скитам!
© Петя Димитрова All rights reserved.
