Обичам те
Сребриста тишина е наваляла,
снежна истинност се лута в нея.
Във всяко замълчаване пулсира
смисъл,
кънти в дъха ти,
пропил е
дланите, с които докосваш...
Искам да бъда твоята
неизреченост,
за да бъда по устните...
и ритъма,
в който да вдишваш...
и влажност,
солена, за да остана по кожата ти...
И просто някоя случайница
дето в мига
ни
открива смисъл...
Кристалноснежна,
няма да си призная
... стъклеността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна-Мария Николаева Всички права запазени
