Сребриста тишина е наваляла,
снежна истинност се лута в нея.
Във всяко замълчаване пулсира
смисъл,
кънти в дъха ти,
пропил е
дланите, с които докосваш...
Искам да бъда твоята
неизреченост,
за да бъда по устните...
и ритъма,
в който да вдишваш...
и влажност,
солена, за да остана по кожата ти...
И просто някоя случайница
дето в мига
ни
открива смисъл...
Кристалноснежна,
няма да си призная
... стъклеността.
© Анна-Мария Николаева All rights reserved.
ами всичко описвам, но само по-сполучливите ги показвам иначе :Д хаха незнам дневника ми само го натоварвам с всичко 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
