Отново сама от болка умирам.
Боря се с чувствата си, но не спирам.
И от теб не се отказвам, макар да разбирам,
че няма никога да те имам.
Аз срещу себе си заставам.
Мислите за теб спотаявам.
Тайно вечер в съня си се надявам.
Единствено с тези думи да не те наранявам!
© Павлета Кованджийска Всички права запазени