Обичам те до смърт...
Думите не са по-силни от делата...
Знам това.
Безсмислен е животът ми.
Заех се поне да завърши красиво.
Покачих се на старата, висока сграда...
Нямаше никой, беше тъмна нощ...
Луната осветяваше улицата прашна.
А аз стоях горе...
Спомнях си всичко за последно...
Домът ми, любовта ми, семейството ми...
Животът ми, с който сега се разделях...
Но не ме беше страх... страх ме беше само да не се върна
обратно, защото нямаше да понеса още едно падение...
Вътърът вееше косите ми
и ги носеше нагоре надолу...
Луната блестеше в очите ми
и не виждах до долу...
Дойде момента... настана време,
назад не можех да се върна, сърцето ми така пожела...
Душата си на демона продадох,
защото от днес няма да ми е нужна...
Душа, празна, омразна и самотна... на кому ли е необходима?
Нощ, ела и ме вземи...
Сега е моментът... аз съм готова...
готова да поема този риск...
Готова да си отида с усмивка...
Готова да плача за моите спомени...
И нека след всичко това,
в моите кървави следи
се загледаш... дано намериш чертите на алените лилии,
които аз за теб оставям, за да ти кажа
нещото, което никога не ти бях казвала...
Обичам те до смърт...
Знам това.
Безсмислен е животът ми.
Заех се поне да завърши красиво.
Покачих се на старата, висока сграда...
Нямаше никой, беше тъмна нощ...
Луната осветяваше улицата прашна.
А аз стоях горе...
Спомнях си всичко за последно...
Домът ми, любовта ми, семейството ми...
Животът ми, с който сега се разделях...
Но не ме беше страх... страх ме беше само да не се върна
обратно, защото нямаше да понеса още едно падение...
Вътърът вееше косите ми
и ги носеше нагоре надолу...
Луната блестеше в очите ми
и не виждах до долу...
Дойде момента... настана време,
назад не можех да се върна, сърцето ми така пожела...
Душата си на демона продадох,
защото от днес няма да ми е нужна...
Душа, празна, омразна и самотна... на кому ли е необходима?
Нощ, ела и ме вземи...
Сега е моментът... аз съм готова...
готова да поема този риск...
Готова да си отида с усмивка...
Готова да плача за моите спомени...
И нека след всичко това,
в моите кървави следи
се загледаш... дано намериш чертите на алените лилии,
които аз за теб оставям, за да ти кажа
нещото, което никога не ти бях казвала...
Обичам те до смърт...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
