Обичам те до вик
Обичам те до вик
Моята обич е мъка в нощта...
Моята обич ме води в живота.
Ако искаш, мога да изкрещя,
но аз в тишина си описвам Голготата...
Моята обич е зад стъклото ти птица,
а ти се затваряш и пренебрегваш...
Разцъфнала вече е в сърцето лозницата,
ластари към тебе протегнала...
Съдбата ми с тебе е струпана клада.
На очите-поляна съм изцяло заложник.
Иска да разтури твоята барикада
и да те прегърне псевдохудожникът...
Но ето, "Нахалник!" - нарече ме тя...
Моята обич... Мигът е велик!
А аз я обичам до немота...
А аз я обичам до вик...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
