16.10.2010 г., 21:51

Обичам те, мамо, и благодаря

4.2K 0 7

Пиша този стих за тебе, мамо.
Благодаря, че имам твоето рамо.
Благодаря за всеки път, когато си до мене.
Благодаря за отделеното време.

 

 

Ти винаги, мамо, ме подкрепяше
и да ми вярваш не спираше.
Ти винаги държиш моята ръка.
Ти си с мен до края на света.

 

 

Твоята опора за нищо не заменям,

само ако можех грешките си да променям.
Само ако можех времето назад да върна
и всяка причинена сълза от мен в радост да превърна.

 

 

Съжалявам, мамо, за пътите, в които съм грешала,
за всеки път, когато доверието в теб съм рушала.
Прости ми, тепърва от живота се уча,
но знам, че без теб нямаше да сполуча.

 

 

Благодаря за това, че ме обичаш,
за това, че в мене вярваш и се вричаш.
Обичам те, мамо, и благодаря,
ще се погрижа само щастие да ти даря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта е свята...Поздрави,мила!!!
  • Благодаря за хубавите и искренни коментари!
    Относно коментара на Hercule (Христо Иванов)ще отговоря,че оценявам мнението му.Пиша от скоро и се опитвам да разчупя мерената реч,както се казва
  • "Благодаря за това, че ме обичаш,..."
    Аз с Христо...темата е по-лична и изисква повече...иначе харесах...поздрави
  • Искрен стих!
  • Добродетелността и силната майчина любов, е много интелигентна преценка от всяка ситуация и действие, според конкретните случаи!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...