26.04.2008 г., 10:24

Обичам те... Повече и повече!

1.3K 0 2

“Колкото повече, толкова повече!”

 

Липсваш ми… пак, не отново…

Толкова много... чак боли…

Отпивам от очите ти – пъстро олово…

Търся любовта ти… мечти… мечти!

 

Обичам те... повече от всичко,

тъй както слънчогледът обича своята светлина…

Обичам те… Ще крещя докато стените паднат.

Нека бъде до край любовта…

 

Нека бъде повече от повече,

завинаги, след края дори...

Може и смъртта да ме повлече,

но няма да ме боли!

 

Искам те... Прегръщам те…

Ела в моето сърце…

Виж, очите ми… Усети сълзата ми…

Обичай ме повече… и повече… докосни ме с ръце!

 

Улови ме… Нека бъда с теб… за вечност, миг…

Месец, година… повече или повече сега…

Остави ме да запомня твоя лик…

Да го отнеса… със мен… където ще се обичаме…

Повече от всичко на света…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...