Обичам всяка точица по теб.
И бръчица. И петънце. И сянка.
И погледа ти строг. И твоя тен.
Обичам всичко, заедно с дъха ти.
И твоя гняв. И кроткия ти миг.
Долавям и в съня как равно дишаш.
Обичам те до болка и до вик!
Обичам те. Обичам те, обичам!
Със крехките си сили на жена –
отдадена и влюбена до крясък,
ще легна и на кладата до теб...
А птици ще се любят във прахта ни...
© Людмила Билярска Всички права запазени