17.04.2022 г., 0:43 ч.

Обичане 

  Поезия
238 2 4

Есента тъгуваше за лятото
Пролетта тъгуваше за зимата.
Ние с теб сме двама непознати.
Ние с теб сме мъката на римата.

Ние с теб сме двама влюбени.
Ние сме забравили съдбата си.
Може би се късат струните
в дългите полета на душата.

Може би сме двама в нищото,
молещи за капчица обичане.
Всички ни подвикват: „Вижте ги!“.
Ние по тъгата си приличаме.

Есента тъгуваше за лятото.
Нямаше ги всички птичета.
Чувствам се щастлив, когато
кажа ти сърцато, че обичам те!

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??