thedac (Димитър Драганов) thedac (Димитър Драганов)
67 876
Apr 17, 2022, 12:43 AM

Обичане

  Poetry
467 2 4

Есента тъгуваше за лятото
Пролетта тъгуваше за зимата.
Ние с теб сме двама непознати.
Ние с теб сме мъката на римата.

Ние с теб сме двама влюбени.
Ние сме забравили съдбата си.
Може би се късат струните
в дългите полета на душата.

Може би сме двама в нищото,
молещи за капчица обичане.
Всички ни подвикват: „Вижте ги!“.
Ние по тъгата си приличаме.

Есента тъгуваше за лятото.
Нямаше ги всички птичета.
Чувствам се щастлив, когато
кажа ти сърцато, че обичам те!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0