Спокоен съм. Потънах от обичане.
Брегът ми се удави от сълзи.
За тебе любовта ми стана ничия.
Отгледах си безкрайни тишини.
Разбира се, признавам, че е трудно.
Все още си украса на илюзии.
Все още във ума ми си възбуда.
В душата много повече - контузия.
А ти си брой в стомаха, пеперудите.
Аз облачен съм в слънчевия сплит.
Сега ще съм, завърнал се от лудите,
разбрал, че любовта е просто мит.
Не бързайте! И ти не ми вменявай
заблудата на сбъднати мечтания.
На думи спрях да вярвам, извинявай!
Обичането не е обещание.
Спокоен съм. Защото аз те пуснах.
След хиляди молби да ме държиш.
Разбрах от празното, че в пусто
накрая просто спря да ме болиш...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени