обичаш ли
на синьото в мъглата
да заспиваш
отломъци безбрежност
да целуват
най-тихата нега
на есента ти
обичаш ли
луната да рисува
въздушна меланхолия
в душата ти
до теб
самотно да притихват
извивките
на нежни очертания
обичаш ли
тъгата да се скита
мека и спокойна
под очите ти
и диалогът
да е само стон
от най-великото
мълчание
обичаш ли
© Геновева Христова Всички права запазени