Обичаш ме
Обичаш ме.
Това го зная.
Усещам го със всичките
си сетива.
Завръщаш се при нея,
ала мислите ти все блуждаят...
Със мене си, макар до нея легнал
в тягостната тишина.
Обичаш ме,
макар че дните си прекарваш с нея
и нощите, и всичките си часове.
О, Господи, ще полудея!
Как искам миг поне очите ти
без страх да гледам,
без страх, че там встрани до теб е тя...
И устните ти да докосна, и ръцете,
и длани във косите да заровя.
Очите да целувам - черни, топли.
Дъха ти да улавям между пръстите.
Да те усещам, че си вътре в стаята -
безмълвен,
там някъде на крайчеца на канапето.
И въздухът да затрепти от напрежение
от чувства неизказани, от пулса луд в сърцето.
Как искам!
Но не мога, защото там встрани
до теб е тя.
И болката усещам, и гнева във погледа,
страха, че може би й се изплъзваш.
И не мога да съм лошата,
не мога...
Сълзите си преглъщам и й се усмихвам.
Да, още неин си със моята благословия.
Но зная, че обичаш мен.
Това го зная.
Усещам го със всичките си сетива.
И с устни в сънищата си те вая,
без страх, че мога някого да нараня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
