"Спря се отново и тежко въздъхна.
Тежко се движи, всичко боли"
"Лулата запалва, че да е наслука.
Молитва към Бога с надежда мълви."
"Искаш ти да те затвори в храма си...
Да си му жрица."
Да те иска, да те пази,
да си негова зеница"
"Защото обичаш го силно.
Защото е твоя съдба.
Така ще е, докато дишаш.
Ще бъде дори след това!"
"Ти посрещни ме на тази пътека
и погледни ме със звездни очи.
Виж ме каква съм любяща и вярна.
Друга такава не ще срещнеш ти!"
"Ето ме, простила, чисто бяла,
усмихвам се със моите очи.
Закърпила любовните си рани,
по-влюбена от всякога блести!"
"Защото някъде във тъмнината
навярно някой мене чака.
и шепне своята молба:
- Прати ми, Боже, лъч във мрака!"
Ще запееш със свойта душа
песента ù, тъй дълго непята.
Ти послушай я, МОЯ ЛЮБОВ,
ще ти пея, защото си свята!"
"Нощ разпиляла звездите небесни.
Бряг запечатал няколко мига.
Чувства родили хиляди песни."
А сякаш всичките думи не стигат...
© Красимир Дяков Всички права запазени