Обичай ме, каквото и да кажат
И грее слънце. Казват – не навреме,
очакват всички Коледа и мраз.
А то ни топли нищо без да вземе.
Любов е – независеща от нас.
Земята – топла. Сред тревите скрит е,
най-нежен вятър (зная, че е луд)
ослушва се как дишат в сън щурците,
и не помисля да довее студ.
Цигулките се правят на заспали,
превръщат всичко в стих, любов и звук.
Щом не навреме слънцето погали,
една любов – на зими три от тук.
Разсипва щедро думи по паважа
един поет. Копнеж са – тих и бял...
Обичай ме, каквото и да кажат,
снегът съм аз – от обич навалял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ