Обичай ме, каквото и да кажат

И грее слънце. Казват – не навреме,

очакват всички Коледа и мраз.

А то ни топли нищо без да вземе.

Любов е – независеща от нас.

Земята – топла. Сред тревите скрит е,

най-нежен вятър (зная, че е луд)

ослушва се как дишат в сън щурците,

и не помисля да довее студ.

Цигулките се правят на заспали,

превръщат всичко в стих, любов и звук.

Щом не навреме слънцето погали,

една любов – на зими три от тук.

Разсипва щедро думи по паважа

един поет. Копнеж са – тих и бял...

Обичай ме, каквото и да кажат,

снегът съм аз – от обич навалял...