23.01.2009 г., 21:40

Обичта е И сърце!

1.2K 0 35
И след поредната сърдечна абдикация,
когато спира пулсът на кръвта,
умът се впряга - във градация
да разпусне  свойте сетива.


Залъгване - в реалност, в болно време
или пък истина във минало? Това
във нас се чудят милион неврони,
но пъзел ни е сивото - ума.


Така е, няма грешка! Но сърцето
се движи с тласъците на кръвта.
И то самó се защитава без превзетост-
ще бъде силно в тази си игра.


Но тя във даден миг ни завладява-
по-нéмощни ни прави от дете.
А тайно искаме на други да докажем-
не мозък само - обичта е И сърце!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знаеш го - и си ни го разказала по чудесен начин!
    Поздравления - за твоето сърце!
  • И най-вече обичта е СЪРЦЕ Поздрав за страхотния стих!
  • Обичта преди всичко е сърце!
    Поздравления Петинка!
  • Обичта е преди всичко ,,сърце''
    По някога даже забравя, за съществуването на мозък
    Прегръдки от мен, Петинка!
  • Обичта е И сърце...
    Права си!
    А твоето е изпълнено с много,
    много доброта!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...