24.01.2008 г., 20:24 ч.

Обида 

  Поезия
2710 2 10

                          Обида


Отхвърлих го, тъй както го обикнах,
в душата си не можех да простя.
Със болката в сърцето някак свикнах -
от мен самата нещо отлетя.

Опитах се предишната да бъда,
да залепя привидно пропастта,
но прекалено дълго все ме лъга -
не можех да захвърля гордостта.

Обичах го, като дете сираче,
с доверие безкрайно го дарих.
Обидата във мене се зарече
да пренебрегна всичко, що градих.

В душата таз обида ще остане,
ще тупка като пулса на живот
и даже много време да отмине,
все ще възкръсва в мен като хомот.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • щом обидата седи на повърхността,няма как,не ще бъдеш никога същата!
    Има неща, които колкото и да обичаш,щом тровят душата ти,не можеш да простиш!А обидата от любим човек,остава като отпечатък за цял живот...хареса ми и този стих!
  • Това е прекрасно!Имах нужда точно в този момент от него,за да разбера какво чувствам.Благодаря ти.

    Опитах се предишната да бъда,
    да залепя привидно пропастта,
    но прекалено дълго все ме лъга -
    не можех да захвърля гордостта.


    Е,и да искам да критикувам не мога!
  • Много, много добър стих!
    Браво!
  • усмихни се, мила Наташа, не тъжи...
    желая слънце в душата ти...
    пишеш прекрасно! с обич за теб.
  • Хареса ми...
  • Поздравления за оргиналния стих!!!
  • Много вълнуващ и силен (както го определя Ена)!Харесва ми и те поздравявам за красивата поезия!БРАВО - 6!
  • Много красив и силен стих ! Чудесен е, Нати, много ми хареса ! Прегръдки за теб ! Благодаря !
  • Хареса ми...Поздравления!!!
  • Хареса ми.Поздрав!!!Красива обида и красив стих...
Предложения
: ??:??