Обида
Обида
Отхвърлих го, тъй както го обикнах,
в душата си не можех да простя.
Със болката в сърцето някак свикнах -
от мен самата нещо отлетя.
Опитах се предишната да бъда,
да залепя привидно пропастта,
но прекалено дълго все ме лъга -
не можех да захвърля гордостта.
Обичах го, като дете сираче,
с доверие безкрайно го дарих.
Обидата във мене се зарече
да пренебрегна всичко, що градих.
В душата таз обида ще остане,
ще тупка като пулса на живот
и даже много време да отмине,
все ще възкръсва в мен като хомот.
© Наташа Басарова All rights reserved.
