ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
LIV. Обикнал безрезервно…нея!
До кърви си раних душата,
подбих сърцето си в просия
за мъничко любов, която
надявах се уж да открия
в света до болка прагматичен,
от безчовечие обладан,
и търсех все това момиче,
оприличено на Багряна…
И молих да я прати Бог,
от блян я претворил наяве.
Без сметка правих и добро,
ала добро не получавах!…
Изгарях в трепети трагично,
в терзания, в порой от стидни
и скрупули, че я обичам
докрай и всеотдайно! Видно
вървях все по въже незнайно
като неопитен жонгльор и
повтарях й : “Тебе кохаю!” -
тъй непривично. А “изгоро”
не смеех да извикам даже,
забравил що е архаизъм,
но чувствах се като прокажен,
залят от толкова цинизъм
по мой адрес и без адрес…
От мислите си я извайвах
в неземен профил и в анфас,
и като “воїн” за Украйна.
погивах, щом я нямах аз!…
Живях така непрозорлив
за злобата, но се гордея,
че и в тъгата съм щастлив,
обикнал безрезервно….нея!
24.05.2024 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Всички права запазени