12.10.2010 г., 16:01 ч.

Обикновен летен ден 

  Поезия
887 0 4

Обикновен летен ден

 

Росата трепти, румен е денят,

във тревата лази мравка,

сънцето върви по своя път,

стринта започва със прозявка.

 

2 филии със масло,

чубрица, пипер червен,

мойто неоправено легло,

а навънка чакат мен.

 

Ей косата ми стърчи!

В огледалото – плашило –

тя живота ми вгорчи.

Тръгвам със лице унило.

 

Хвърчат банди с колелета

пак по градските шосета.

Косите се развяват,

заплетени страх всяват.

 

Тук-таме момиче

2 момчета в бой въвлича.

Няма обед, без почивка,

преминаваме през автомивка.

 

Мокри, с пяната поляти,

весели сме и сърцати.

Вечерта деня измества,

а градът ваканцията чества.

 

И по пейките зелени

ние хрупаме морени.

Вицове, закачки,

а родителите още бачкат.

 

И като малки зверчета

край нас въртят се нахални момчета.

Сладък смях се волно лее,

песни неприлични някой пее

 

Някои се обичат, други се ревнуват,

кифли чалга слушат, трети ги оплюват.

И така до вечер късна

никой там не ни прекъсва.

 

Лятото гори и прегорява,

а наесен споменът остава.

© Мария Страшилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??