Обикновен летен ден
Обикновен летен ден
Росата трепти, румен е денят,
във тревата лази мравка,
сънцето върви по своя път,
стринта започва със прозявка.
2 филии със масло,
чубрица, пипер червен,
мойто неоправено легло,
а навънка чакат мен.
Ей косата ми стърчи!
В огледалото – плашило –
тя живота ми вгорчи.
Тръгвам със лице унило.
Хвърчат банди с колелета
пак по градските шосета.
Косите се развяват,
заплетени страх всяват.
Тук-таме момиче
2 момчета в бой въвлича.
Няма обед, без почивка,
преминаваме през автомивка.
Мокри, с пяната поляти,
весели сме и сърцати.
Вечерта деня измества,
а градът ваканцията чества.
И по пейките зелени
ние хрупаме морени.
Вицове, закачки,
а родителите още бачкат.
И като малки зверчета
край нас въртят се нахални момчета.
Сладък смях се волно лее,
песни неприлични някой пее
Някои се обичат, други се ревнуват,
кифли чалга слушат, трети ги оплюват.
И така до вечер късна
никой там не ни прекъсва.
Лятото гори и прегорява,
а наесен споменът остава.
© Мария Страшилова All rights reserved.
