15.08.2023 г., 11:57

Обикновена съм жена

759 2 1

 

Не съм Богиня като Хера или Афродита,

съвсем обикновена, земна съм жена,

не блестя с ореола на Омировата Елена,

нито повод за съвременна Троянска война.

Не влизам в роли на красива Жулиета,

Таня Ларина на Пушкин не ми е по вкуса,

честно казано различна много съм от нея,

(не ми отива хич дантели кротко да плета).

Не съм фенка на Майстора и Маргарита,

нито на древната Одисеева Пенелопа,

на любовта избрала най-стръмната пътека,

със сърцето си към сърцето ти търся брод.

Спъвам се, падам, от раните боли, нека,

не се предавам, ставам и продължавам,

данък не плащам на светските суети,

отдавна вече знам, че и сладкото горчи,

но дори да имах на Пепеляшка късмета,

не принца бял, пак теб аз щях да избера.

Само,когато ти ме гледаш с влюбени очи,

от облаците слънце вместо дъжд вали,

пролет сбъдната отново весело цъфти,

и изтрива горчивото на всички злини.

Само твоите ръце, когато ме прегръщат,

огън бял в сърцето ми красиво палят,

вълшебно изгарям като Феникс до бяло,

и себе си преоткривам в ново начало.

Само, когато ти, любими, ме целуваш ,

сто медени камбани в дните ми запяват,

сто усмихнати слънца в очите ми изгряват,

и ледената тъжна зима в мен стопяват.

..................................................................................

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко красиво!

    “но дори да имах на Пепеляшка късмета,
    не принца бял, пак теб аз щях да избера.
    Само,когато ти ме гледаш с влюбени очи,
    от облаците слънце вместо дъжд вали”

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...