Не съм Богиня като Хера или Афродита,
съвсем обикновена, земна съм жена,
не блестя с ореола на Омировата Елена,
нито повод за съвременна Троянска война.
Не влизам в роли на красива Жулиета,
Таня Ларина на Пушкин не ми е по вкуса,
честно казано различна много съм от нея,
(не ми отива хич дантели кротко да плета).
Не съм фенка на Майстора и Маргарита,
нито на древната Одисеева Пенелопа,
на любовта избрала най-стръмната пътека,
със сърцето си към сърцето ти търся брод.
Спъвам се, падам, от раните боли, нека,
не се предавам, ставам и продължавам,
данък не плащам на светските суети,
отдавна вече знам, че и сладкото горчи,
но дори да имах на Пепеляшка късмета,
не принца бял, пак теб аз щях да избера.
Само,когато ти ме гледаш с влюбени очи,
от облаците слънце вместо дъжд вали,
пролет сбъдната отново весело цъфти,
и изтрива горчивото на всички злини.
Само твоите ръце, когато ме прегръщат,
огън бял в сърцето ми красиво палят,
вълшебно изгарям като Феникс до бяло,
и себе си преоткривам в ново начало.
Само, когато ти, любими, ме целуваш ,
сто медени камбани в дните ми запяват,
сто усмихнати слънца в очите ми изгряват,
и ледената тъжна зима в мен стопяват.
..................................................................................
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
“но дори да имах на Пепеляшка късмета,
не принца бял, пак теб аз щях да избера.
Само,когато ти ме гледаш с влюбени очи,
от облаците слънце вместо дъжд вали”