Aug 15, 2023, 11:57 AM

Обикновена съм жена

  Poetry » Other
763 2 1

 

Не съм Богиня като Хера или Афродита,

съвсем обикновена, земна съм жена,

не блестя с ореола на Омировата Елена,

нито повод за съвременна Троянска война.

Не влизам в роли на красива Жулиета,

Таня Ларина на Пушкин не ми е по вкуса,

честно казано различна много съм от нея,

(не ми отива хич дантели кротко да плета).

Не съм фенка на Майстора и Маргарита,

нито на древната Одисеева Пенелопа,

на любовта избрала най-стръмната пътека,

със сърцето си към сърцето ти търся брод.

Спъвам се, падам, от раните боли, нека,

не се предавам, ставам и продължавам,

данък не плащам на светските суети,

отдавна вече знам, че и сладкото горчи,

но дори да имах на Пепеляшка късмета,

не принца бял, пак теб аз щях да избера.

Само,когато ти ме гледаш с влюбени очи,

от облаците слънце вместо дъжд вали,

пролет сбъдната отново весело цъфти,

и изтрива горчивото на всички злини.

Само твоите ръце, когато ме прегръщат,

огън бял в сърцето ми красиво палят,

вълшебно изгарям като Феникс до бяло,

и себе си преоткривам в ново начало.

Само, когато ти, любими, ме целуваш ,

сто медени камбани в дните ми запяват,

сто усмихнати слънца в очите ми изгряват,

и ледената тъжна зима в мен стопяват.

..................................................................................

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко красиво!

    “но дори да имах на Пепеляшка късмета,
    не принца бял, пак теб аз щях да избера.
    Само,когато ти ме гледаш с влюбени очи,
    от облаците слънце вместо дъжд вали”

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...