Не съм Богиня като Хера или Афродита,

съвсем обикновена, земна съм жена,

не блестя с ореола на Омировата Елена,

нито повод за съвременна Троянска война.

Не влизам в роли на красива Жулиета,

Таня Ларина на Пушкин не ми е по вкуса,

честно казано различна много съм от нея,

(не ми отива хич дантели кротко да плета).

Не съм фенка на Майстора и Маргарита,

нито на древната Одисеева Пенелопа,

на любовта избрала най-стръмната пътека,

със сърцето си към сърцето ти търся брод.

Спъвам се, падам, от раните боли, нека,

не се предавам, ставам и продължавам,

данък не плащам на светските суети,

отдавна вече знам, че и сладкото горчи,

но дори да имах на Пепеляшка късмета,

не принца бял, пак теб аз щях да избера.

Само,когато ти ме гледаш с влюбени очи,

от облаците слънце вместо дъжд вали,

пролет сбъдната отново весело цъфти,

и изтрива горчивото на всички злини.

Само твоите ръце, когато ме прегръщат,

огън бял в сърцето ми красиво палят,

вълшебно изгарям като Феникс до бяло,

и себе си преоткривам в ново начало.

Само, когато ти, любими, ме целуваш ,

сто медени камбани в дните ми запяват,

сто усмихнати слънца в очите ми изгряват,

и ледената тъжна зима в мен стопяват.

..................................................................................