Облаци от смях
С камшика две звезди съм ти обрулил,
болката превърнал съм във тишина,
в която даже вятърът ти ще ме чуе,
че за мен ти си повече от жена.
Ти си във чашата кафе, когато ставам сутрин
и майката на моята усмивка...
комета - огнена, щом айсберг ме побутне,
аз съм струните, а ти си грифът...
И дните се поделят в облаци от смях,
а животът помежду ни се обува
със щастие, което аз във теб видях,
което и със стих не се купува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маломир Стръков Всички права запазени
