Jun 20, 2013, 6:55 PM

Облаци от смях

  Poetry » Love
992 0 2

С камшика две звезди съм ти обрулил,

болката превърнал съм във тишина,

в която даже вятърът ти ще ме чуе,

че за мен ти си повече от жена.

 

Ти си във чашата кафе, когато ставам сутрин

и майката на моята усмивка...

комета - огнена, щом айсберг ме побутне,

аз съм струните, а ти си грифът...

 

И дните се поделят в облаци от смях,

а животът помежду ни се обува

със щастие, което аз във теб видях,

което и със стих не се купува...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...