Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
5.04.2019 г., 0:28

Облак

845 14 24

Не си отивай! За миг поспри

преди да дойде нашата раздяла!

Ще ти разкажа: онова което укрих

в тази нощ безлунна, оживяла...

 

Тогава тайната ми, някак изведнъж

ще придобие осезаемо желание...

Може би – ще се стовари буен дъжд

и ти ще засияеш свежа, всеотдайна.

 

Загубих всичко, останало без теб!

И всяка друга стъпка е погрешна.

Трева, като вина в душата ми расте.

Навярно в очите ти съм смешен.

 

Но как бих могъл да ти обясня,

че любовта ми е онемяла, мълчалива?

Дано очите ти се прояснят...

Дано! Дано, защото жажда ме изпива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0