Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Apr 5, 2019, 12:28 AM

Облак

846 14 24

Не си отивай! За миг поспри

преди да дойде нашата раздяла!

Ще ти разкажа: онова което укрих

в тази нощ безлунна, оживяла...

 

Тогава тайната ми, някак изведнъж

ще придобие осезаемо желание...

Може би – ще се стовари буен дъжд

и ти ще засияеш свежа, всеотдайна.

 

Загубих всичко, останало без теб!

И всяка друга стъпка е погрешна.

Трева, като вина в душата ми расте.

Навярно в очите ти съм смешен.

 

Но как бих могъл да ти обясня,

че любовта ми е онемяла, мълчалива?

Дано очите ти се прояснят...

Дано! Дано, защото жажда ме изпива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0